In Bulgarian. От Предисловието. |
Предисловието и Послесловието са традиционни за тази серия, но този път като че ли те са необходими, защото има нужда от разни пояснения. Това за лиричния характер е нормално да се очаква, тъй като е редно да сменя всичко което мога, както и вида на римата, където типа ABABB е като обикновено 4-стишие с римуване през ред, но след това се повтаря римата на последния ред още веднъж, което е някак-си съвсем спокоен и разказвателен тип рима. Заглавието е /Либелъвки/ не само от оригиналност, а и донякъде да подхожда на предишните /Олигофренки/, но също и да подчертае, че към любовта има различни подходи, различни вложени в нея смис/ли/, и затова аз използувам две думи: немското Liebe и английското love. |
След това е естествено да започна с някои общи пояснения за това що е любов, как се е "пръкнала" и какво да правим с нея? После също е нормално да се очаква, че аз ще разгледам различните идеи, скрити зад разните думи за любов (след като етимологията е моята втора професия — или някъде 3-та и 4-та, или просто моето голямо хоби), но и това се изчерпа горе-долу към едната трета. А после? Защото сто стиха са бая множко (представете си, че това са сто ... коитуса, а?). Така че аз бях принуден да взема решение за добавяне на други свързани с любовта символи и идеи, и, в крайна сметка, счетох, че различните /части/ на тялото ни, външните предимно, са тъкмо нужното решение, защото ние обичаме именно тях, нали? Освен това, Господи, ами аз ви излагам такава информация, която няма да намерите никъде (освен в моя речник /Explain/, и оттам в уникалния /Urrh, cum commentis/, оттам в моите /Letters to the posterity/, както и в няколко популярни етимологични статии)! Да, но поетичния подход е по-друго нещо, особено когато той е лиричен. |
Така, и след като и тази тема се изчерпа (вече някъде в последната четвърт), остана да позадълбая малко върху двата пола, върху дълбоката нужда от тях, и неизбежната /разлика/ между тях (а не равенство, то е за масовия читател, и по-скоро за мороните), и накрая да се върна отново към основната нишка, към bottom line-а на тази книга, че любовта е основен /принцип във Вселената/, и по този начин да стана ярко изразен последовател на моя адаш Иссаа Христосов, ако мога да си позволя тази каламбура. Обаче аз мога, защото съм убеден атеист, но НЕ отричам нуждата от Бог като същност на всемира, аз само не вярвам в измишльотините на христи/е/ните, които са на нивото на забавачката (че и под него — за разлика от идеите на древните теософии)! Така че аз завършвам с един почти христов /апотеоз на любовта/! Дето се вика: като ще е гарга, да е рошава, като ще говоря за любовта, то да подчертая важността на христовото послание, защото то е така, тя е толкова по-нужна в нашия свят, защото диалектиката почти я изключва, но към по-нататъшни разсъждения по този въпрос ще мина в Послесловието. |
Е, ето ви един пример за това какво може да очаквате в книжката, но под формата на същото такова стихче, с № 00, един вид като сутерена на гигантския небостъргач от петостишия за любовта. | |
Това са сто със плюс любовни връзки, |
наречени от мене /Либелъвки/, |
с идеи странни и понявга дръзки, |
а то и разтегливи като дъвки, |
или от нас желани като мръвки. | |
А, времето за написването на книжката — ами пак един месец, само че този път без особено да бързам, така че месеца се напълни. Та тази /пенталогия/, наред с още едни Миронети преди тях, и с /путинетките/, и с още две книжчици под друго име, и с още една дето вече съм замислил пак под другото име, и то ще излезе, че за една година само в поетичния бранш съм изхвърлил /10/-тина книжлета! А пък вие пак продължавайте да /не/ ме...